Американски учени са открили генетичната причина за наследственото психоневрологично заболяване синдром на Турет. Резултатите от научното изследване, проведено под ръководството на Matthew State са публикувани в специализираното издание The New England Journal of Medicine.

 

По време на проучванията американските учени изучавали наследствената информация на членовете от едно семейство, в което от синдром на Турет страдали бащата и осемте му деца. При всеки един от засегнатите членове на фамилията, учените установили сходни промени в участъка на един и същ ген.

 

По-детайлното анализиране на тези участъци от генома показало наличието на мутация в ген HDC, който отговаря за изработката на ензим, регулиращ синтеза на хистамин. Това вещество участва в предаването на нервни импулси и регулира много жизненоважни функции в организма. Мутацията на ген HDC при пациентите със синдром на Турет е основната причина за ниските нива на хистамин.

 


Учените отбелязват, че данните от предишни изследвания проведени с лабораторни мишки, показват че тези от тях, които имат ниски нива на хистамин били по-склонни към повтаряне на определени действия, по аналогичен начин, както и пациентите със синдром на Турет.

 

Синдромът на Турет е наследствено психоневрологично заболяване, което се характеризира с множество моторни тикове и поне един вокален тик, които се появяват в детството и периодично се променят.

 

Заболяването е кръстено на френския невролог Жорж де ла Турет, който през 1885 година публикувал изследване върху девет случая на заболяването.

 

В миналото синдромът се е смятал за рядко срещан, но направените в последните години изследвания показват, че между 1 и 10 деца на 1000 страдат от поне един симптом на заболяването.

 

В повечето случаи тиковете се овладяват с времето и случаите на разгърнат синдром в зряла възраст са рядкост.

 

Специалистите напомнят, че психосоциални фактори не причиняват синдрома, но могат да влошат или подобрят състоянието на пациента.

 

Лечението се изразява в овладяване на най-проблемните тикове чрез психотерапия и поведенчески тренировки, а в по-тежките случаи се налага и лекарствено лечение.