Джон Даун - откривателят на "Синдрома на Даун"
Джом Лангдън Даун е британски лекар, невролог, описал за първи път болестта “Симндром на Даун” , наричайки го “Монголизъм”. Фамилията на доктора съвпада с английската дума, означаваща "долу", в ре
Джом Лангдън Даун е британски лекар, невролог, описал за първи път болестта “Симндром на Даун” , наричайки го “Монголизъм”.
Фамилията на доктора съвпада с английската дума, означаваща "долу", в резултат на което възниква попуярното заблуждение, че хората със Синдром на Даун са умствено изостанали, но болестта е наречена в чест на своя откривател, чак през 1965 година.
Джон Даун е роден на 18 ноември 1828 година като най-малкото дете, в семейството на аптекар от Корнуолското село Торпойнт. Навършвайки 25 години, Джон постъпва в Медицински институт на Лондонска болница, който завършва със златен медал .
През 1858 година той е назначен за главен лекар на Кралски приют за изостанали в Ерсвуд. Под негово ръководство приюта става образцов сред заведенията от подобен род в страната. Паралелно Джон Даун чете лекции по медицина в Лондон.
Даун вярва в това, че заниманията с умствено изостанали деца, влияе силно позитивно върху тяхното развитие. През 1868 година той организира в Тедингтън център за такива деца , наречен „Нормансфийлд“. Това било първото здравно заведение от подобен род. По-късно директор на заведението става синът на Даун.
Върху бъдещата дейност на Джон Даун повлияват идеите на доктор Джон Конъли, който счита, че е необходимо да се изследва, как интелекта и емоциите на човека зависят от формата на черепа. Първоначално Джон Даун установява в група свои пациенти, някои особенностти на построяването на езика, а по-късно започва да изследва и формата на черепа. На базата на тези проучвания, Даун формира 5 основни групи пациенти, една от които е от пациенти с „монголизъм“.
Следва да се отбележи, че по това време каквато и да е класификация на хора със забавено психическо развитие и психически болни хора, не била достатъчно развита. През 1866 година , Даун описва морфологически характеристики на хора със „Синдром на Даун“ - “Наблюдения по етническата класификация на умствено изостанали хора”. Освен подробното описване на външните черти, присъщи на хора със „Синдром на Даун“, той също отбелязва, че тази група често страда от порок на сърцето и нарушения в ендокринната система.
В труда си, Даун отбелязва, че работата с такива пациенти дава много добри резултати. Отбелязва как артикулационната гимнастика помага за развитието на говора. Даун установява правилно, че това заболяване е вродено, но грешно смята, че е свързано с прекарана туберкулоза от родителите. Тогава науката не е била дотолкова развита, за да знаят,че Синдромът на Даун е резултат от Тризомия 21. Това е най-често срещаната генетична аномалия, която се дължи на една допълнителна хромозома в 21-ата хромозомна двойка. Хората с този синдром имат в кариотипа си 47 хромозоми вместо 46, както всички останали.
През 1887 година Даун издава много пълен труд, наречен „Психически заболявания у деца и възрастни“. Умира на 7 октомври 1896 година в Лондон.
Коментари 
Вход и регистрация
Влез или се регистрирай за да пишеш...
2001 - 2024 Всички права запазени.